Темата за умният град е много гореща и важна, но в повечето градове, които се опитват да опитат smart технологиите в градското домакинство, въвеждането на отделни технологии или пилотни проекти в рамките на отделна технология все още се осъществява.
Такива тестови изпълнения създават информационен шум, но начинът на живот на гражданите не се променя към по-добро: градът не става умен и наистина удобен за обитателите си от свързване на чифт броячи.
Освен това много често пилотните проекти не се разширяват допълнително. Пилотният проект е финансиран, решението се реализира в един град, област или дори в къща, работи в локален контекст и проектът не получава широко разпространение.
Защо се случва това?
Причината за неуспехите е в това, че не се извършва систематична работа, а една избрана smart технология по съществуващата инфраструктура на града. Това е погрешно, защото когато мениджърите на града, под влиянието на смяната на цифрови ориентири, решат, че трябва да въведат друга, по-модерна или ефективна технология, те трябва да извървят целия път от самото начало. Технологиите и пилотните проекти се заменят взаимно без видим ефект.
Правилният подход към дигитализацията на градовете е създаването на единна платформа за интеграция, която да позволи безпроблемно и пълно прилагане на напълно различни smart технологиите в различни области на информацията, да събира данни, анализира и оптимизира ресурсите на града. Въвеждането на тази платформа просто ще получи ефекта от желаният мащаб. Когато такава архитектура се обмисли и приложи, в нея могат постепенно да се интегрират различни услуги: комунални услуги, здравеопазване и управление на транспорта.
Такава платформа е основната стъпка към създаването на „дигитален близнак“ (digital twin) на града. Цифровият двойник е компютърно (софтуерно) копие на всеки физически обект или процес, който ви позволява да симулирате неговите характеристики и поведение в дадена среда.
„Цифровият двойник“ предполага наличието на IoT-сензори и сензори на “интелигентния град”, които могат да вземат почти всякаква информация от определени устройства и да я предават на съответните процесорни центрове с определена честота. „Цифровият двойник“ на града може да се сравни със самолет, в който има и голям брой датчици, които измерват всички параметри на полета.
За да се създаде „цифров близнак“, е необходимо да се осигури трансфер на данни за града, тяхното съхранение и аналитични системи за обработка. Трябва да бъде създаден интелектуален център за управление на града и региона с „360 градусов изглед“ на това, което се случва в града в различни секции: сигурност, енергетика, комунални услуги, транспорт и др.
Управлявайки на основата на визуални и нагледни данни, градските служби ще могат да насочват ресурсите и усилията там, където са необходими. Например, претоварването на трафика се определя автоматично и фазите на светофара се променят, за да се оптимизира трафикът. Когато градската система за видеонаблюдение вижда необичайна тълпа от хора на едно място или признаци на агресивни действия, предупреждение за това веднага се изпраща в полицията.
Интересен проект от този род се провежда от миналата година в град Аккол недалеч от Нур Султан. Тук се изгражда системата за управление Smart Aqkol, в която се събират данни от интелигентни сензори за вода, електромери и други IoT-устройства и се натрупват в ситуационния център. В Аккол се формира единен стандарт за развитието на smart градове в Казахстан, има подобни проекти в Алмати и в Нур-Султан, например, в микрорайон Жестар.
Най-важният момент с данните за града трябва да бъдат отворени. Ако външни организации имат достъп до тях, това стимулира предприемаческата дейност, което от своя страна води до икономически растеж на града. Около такива данни неизбежно възниква екосистема от услуги за гражданите, от заплащане на сметки за битови услуги онлайн, без необходимост от предаване на показанията до приложенията, което ще покаже след колко минути ще пристигне желаният автобус. Възможностите за монетизиране на градските отворени данни са наистина безкрайни.
Но smart градът е „игра в дългосрочен план“, цикълът на изплащане на такива проекти е поне няколко години, а инвестициите в тях са оправдани, като правило, във формата на публично-частно партньорство. Всякакви инициативи от този вид са голяма последователна работа с постоянно променяща се среда, изисквания и най-важното – smart технологиите.
Нов тласък към умните градове в близко бъдеще ще даде развитието на 5G-мрежи, защото сега една от слабите страни на такива проекти е телекомуникационната инфраструктура, която не върви в крак с развитието на IoT технологиите.
