Цифровите корпорации на Силиконовата долина – Apple, Google, Facebook, Netflix и Uber – коренно промениха живота ни. Но дигитализацията се развива бързо и постоянно в целия свят, затова компаниите, чиито бизнес модели са свързани с цифровите технологии, могат да разчитат на висок процент от световната икономика.
Има вероятност в момента да четете тази статия на телефона си, да слушате музика онлайн в Spotify или Apple, и веднага след това да използвате търсенето с Google, за да намерите пътя към прекрасен ресторант. Информацията, която е лесна за достъп от телефон, компютър или таблет, драстично промени начините ни за получаване на знания, комуникация и забавление.
Тази статия се фокусира върху компании, които променят живота ни, използвайки бизнес модели, които са създали подривни иновации в много индустрии – за пионерски компании, които значително са подобрили качеството на услугите и са се възползвали от инициативата от предишни пазарни лидери.
Страхотен пробив за 20 години
Компаниите, чиито главни офиси са разположени основно в Силиконовата долина, световноизвестен технологичен център в южната част на Сан Франциско, доминират в цифровата арена и сега са най-големите по пазарна капитализация. Само преди пет години енергийните компании бяха сред десетте най-скъпи компании в света. ИТ компаниите бяха в периферията и само две от тях бяха в списъка (Apple и Microsoft). Но сега ИТ компаниите са заели всичките първите пет места в списъка.
Класацията им е следната: Apple, Google (под неговото фирмено име – Alphabet), Microsoft, Amazon и Facebook. От тях Microsoft е единствената компания, която заема господстващо положение в средата на 90-те години, докато Apple е била близо до фалит (преди Стив Джобс отново да стане главен изпълнителен директор), Amazon започва само своето съществуване и Google и Facebook още ги нямаше. Бумът в използването на персонални компютри и интернет през 90-те години и смартфоните през 2000-те години направиха невероятния им растеж възможен.
Дигиталната икономика засяга както начина ни на живот, така и инфлацията
Дигиталната икономика се разви от нивото на обмен на информация и електронни продукти до основния компонент на нашия живот. Мобилните телефони почти изтласкаха стационарните телефони, което ни позволи да споделяме информация по многобройни начини. Услугите, които преди това са били физически предоставени, вече могат да бъдат предлагани изцяло в дигитални формати, без никакви допълнителни разходи.
Един от начините дигиталната дистрибуция на музика (Spotify) е променил музикалната индустрия и стесни пазара на компакт дисковете. Apple също въвежда иновации в музикалната индустрия със своите услуги за цифрови плейъри. Днес филми, телевизионни предавания, спортни и телевизионни предавания достигат безброй телевизионни екрани през интернет, тъй като през последните 15 години Netflix значително подобри видео индустрията.
Google почти е убил индустрията на физическото извличане на информация („жълти страници“ и т.н.) и сега изтласква рекламите от вестниците. Facebook създаде изключителен социален комуникационен канал и вместо да се обаждат по телефона, мнозина предпочитат да се свързват чрез Facebook.
Тъй като цифровата икономика агресивно прониква в инженерната индустрия, финансовия сектор, потребителския сектор, сектора на услугите и т.н., това в повечето случаи доведе до по-ефективни и лесни за ползване услуги или продукти.
Разходите за информация, разпространение, комуникация и различни видове обработка на информация на практика са сведени до нула, създавайки дефлационен натиск. Когато четем новини в интернет, вместо да купуваме вестници, се създава същия дефлационен натиск. Днешните разходи за обработка се намаляват до нула за много голям брой услуги. Това ще продължи да влияе на инфлацията.
Друг аспект е увеличаването на производителността, защото производителността се увеличава поради по-бързия обмен на информация в много работни потоци. Трудно е да се измери точно как дигитализацията е повлияла на инфлацията през последното десетилетие, но го е направила недвусмислено и ще продължи да влияе върху нейният спад.
22% от световната икономика се основава на цифрови технологии.
Цифровата икономика се изчислява чрез включване на всички продукти и услуги в основен цифров компонент. По-традиционните показатели показват дял от малко над 5%, но това се отнася само за секторите, които са изцяло свързани с цифровите продукти и услуги. Въпреки това, ние вярваме, че най-добрият начин да се види как цифровизацията влияе на растежа е да се включат всички сектори в изчисленията и да се види кои части от икономиката са силно засегнати от цифровите технологии.
В съответствие с този нов подход, американската икономика е най-дигиталната в света, докато в Китай например това ниво е относително ниско. Почти 60% от финансовия сектор на САЩ е дигитализиран, което го прави най-цифровият в света. Секторът на комуникациите се приближава много близо до него. Това значително увеличава значението на създаването и поддържането на модерна, устойчива дигитална платформа за нейното дългосрочно развитие – без такава платформа е абсолютно невъзможно да се конкурира с тези компании, които я притежават.
