Мечтите на цифровото поколение на хилядолетията са преместили банковата индустрия в една равнина с допълнителна реалност, приложения за смартфони и други интелигентни домове. Повече от 7000 стартиращи фирми в движението Fintech разработват нови технологии, които ще ни помогнат да харчим, натрупваме и инвестираме още по-лесно.
Разбира се, финансовият сектор има за какво да се безпокои, само блокчейн обещава да подкопае благосъстоянието му. Как започва революцията във Финтех.
От хартиени разплащателни карти до криптовалута
Fintech, или финансовата технология, клас ИТ решения, които повишават ефективността на услугите, свързани с финансовите и банковите операции. Историята на съвременния Fintech се е развила успоредно с кризата от 2008 г., но първите стъпки към NFC чиповете, вмъкнатите в кожата, позволявайки ви да плащате в магазина само с ловкостта на ръцете, са направени още през 1950 година.
1950 година
Първата кредитна разплащателна система Diners Club
Използвани са хартиени кутии за заплащане на сметки в ресторанти и за други развлечения. Така се ражда концепцията за посредник, който е отговорен за изчисленията.
1951година
Първа банкова кредитна карта била пусната от Long Island Bank.
Можела да се използва само в Ню Йорк. Купувачът дава картата на продавача, той записва информацията за собственика от картата в разписката за продажба и се обажда на банката за всяка покупка от картата, в случай че купувачът иска да похарчи повече от установения праг.
1950-те и 1960-те години
Формиране на технологична среда за създаване на първия банкомат
На мода са бензиновите колонки на самообслужване, супермаркетите, автоматизираните системи за събиране на такси в обществения транспорт и автоматите за сладкиши.
1967 година
Първите три банкомата: Bankomat в Швеция и две устройства във Великобритания – Barclaycash и Chubb MD2
За да се идентифицират потребителите, били използвани пластмасови или хартиени символи.
1970 година
Първата електронна търговия
Личното присъствие на борсата за участие по „метода на крещене“ губи значение.
1980 година
Разпространение на „електронни шкафове“ (мейнфрейм) за отчитане на финансови данни
Първите стъпки не са толкова големи данни.
1990 година
Масов достъп до Интернет и формиране на бизнес модели, базирани на методи за електронна търговия.
Появата на онлайн брокери, които изместват старите хора, наричани частни инвеститори.
Дигитализиране: съвременни финансови услуги.
През 2000-те, мобилни портфейли и приложения за плащане, роботи консултанти, crowdfunding платформи като алтернатива на класическото търсене на инвестиции и много други. Fintech не само се ангажира да оптимизира взаимодействието между финансовата институция и крайния потребител на услугите, но и да замени много услуги с нови технологични решения.
През 2016 г. има повече от 7 хиляди стартиращи компании в света, 2500 са концентрирани в Азия и 4500 са разделени между Обединеното кралство и САЩ. Парите за растежа на движението на Fintech текат като река, което потвърждава интереса на бизнеса в този сектор на икономиката на знанието. През 2008 г. инвестициите възлизат на 930 млн. долара, а през 2013 г. – над 2,97 млрд. долара; 9,6 млрд. долара през 2014 г. и 22,3 млрд. долара през 2015 г.
Предай на другия: технологията блокчейн
Блокчейн е отчетна книга за записи ( за събитие X, транзакция Y, транзакция Z и т.н.), която съществува само в цифров формат, но едновремемно във всички членове на общността на blockchain. Ако се опрости напълно, блокчейнът е база данни на всички данни по нов начин. Сред всички изобретения на FINTECH, технологията blockchain и криптовалутата на Bitcoin, създадени въз основа на нея, са предизвикали наистина сериозен срив на портфейлите на Wall Street и зад тях на цялата финансова общност.
През 2014 г. най-големите банки в света се обединиха в консорциума R3CEV, за да тестват и пилотират тази технология, защото вярват: блокчейнът е способен да влияе върху финансовите услуги, точно както интернет е повлиял на медийната и развлекателната индустрия в своето време. Сега в R3CEV са 50 финансови организации.
През ноември 2008 г. Satoshi Nakamoto разпределя между криптографите документ, описващ първата електронна валута, Bitcoin, и принципа на комбиниране на транзакции, т.е. всички действия, свързани с Bitcoins, в блокове (blockchain, верига от блокове).
Неизвестен на професионалната общност, японцът (според други източници – фин, ирландец, американец или австралиец) така и остава в сянка, но преди да изчезне от радара през пролетта на 2011 г., Сатоши постави под съмнение цялата финансова система, а за себе си спечели 1 млрд. долара с биткоини.
Делото на изобретателният криптограф е живо, технологията blockchain е създала редица криптовалути и децентрализирани услуги, които се използват в политиката (за децентрализиран процес на гласуване), здравеопазване (за съхраняване на медицински досиета), изкуство (за проследяване преместване предметите на изкуството), интернет на нещата.
В blockchain можете да обменяте не само криптовалута, блокчейн също може да предава фрагменти на кода. Например, можете да изпратите на вашия хладилник командата „размразяване“, докато се връщате от почивка.
3 януари 2009 година
Сатоши създава първия блок от веригата със зашита в кода фраза. Сатоши иска блокчейнът да замени умиращата финансова система на света.
Сатоши
Сатоши залага в механизма на добиване на биткойни крайна сума.
21 милиона биткоини, и нито един повече. Веригата е крайна и датата е известна.
6 юли 2020 г. е денят, в който ще бъде получен последният биткойн.
Блокът наричат транзакция.
„Иван прехвърли 50 биткоина на Петър“ – не е ясно точно кой Петър и кой е Иван: всички потребители на мрежата са цифрови подписи, но не и паспортни данни. Изглежда така: 1Bugw545sRYyrMNkmNAreASsVHcRsfJPaf (Иван) → (предал) 1B1gv1KhPK8QZ1fy7TB6e4ZSUekpUCNocA (Петър) 21.67135977 BTC (21 bitcoin и 0, 67135977 s (21 Bitcoin и 0, 67135977 s) (Петър) 21.67135977 BTC (21 Bitcoin и 0, 67135977 сатоши)
Предай на другите: технология блокчейн
Миньорите са миньори, но те не добиват злато, а електронна валута, и не с лопата, а с изчислителна мощност. Добиват биткоини решавайки сложни математически задачи – толкова сложни, че на конвенционалния компютър са необходими 2 милиона години, за да извлекат 12 биткоина (стандартната ставка за решаване на една задача). Затова биткоините се добиват в биткоин-ферми в страни в евтина електроенергия.
Използват се мощностите на ASIC-процесорите („aiziki“), специално създадени за минни биткоини. Сложността на задачите нараства; количеството на битокоините, генерирани на ден, се ограничава. Колкото по-бързо миньорите генерират биткоини, толкова по-голяма е сложността на новите задачи.
Миньорите добиват биткоини за добра кауза: те проверяват всяка транзакция за точност чрез решаване на математически проблеми. Всеки, който първо реши проблема, т.е. потвърди легитимността на сделката, получава 12 биткоина като награда за консумираната електроенергия и като цяло за улесняване на общата кауза.
По този начин, доверието в pech-to-peer blockchain системата не е необходимо на никого – то е заменено с математически модели на верификация.
В допълнение към валидирането, на азика на тези момчета се съхранява цялата история на транзакциите: те са тези, които съхраняват записите. Оказва се, че всеки следващ блок си спомня историята.
- Между другото, наградата за минното дело се намалява с 2 пъти на всеки 210 хиляди блока (това са сделки). Ако сега миньорът получава 12 биткоина, то чрез 210 хиляди блока ще получи само 6.
Проблеми на Bitcoin:
- Забавяне на транзакциите. Мрежата може да виси поради факта, че инфраструктурата не е била подготвена за такива обеми (дори ayziki е трудно да се справи);
- Подкупване на миньори. Предлагат им възнаграждение за верификация на конкретна транзакция;
- Миньорите започнаха да се обединяват, т.е. започна процесът на рецентрализация.
- До 2020 г., за да се извлече един биткойн, ще трябва да се изразходват 5 500 kW, което е половината от сумата, която американското семейство консумира за една година.
