В САЩ психолози организират платени класове за профилактика на пристрастяване към телефона при децата. За разлика от компютърните игри, интернет зависимостта все още не е получила официален статус на заболяване, но това явление не е по-малко тревожно.
В САЩ много училищни психолози и специалисти, консултиращи родителите казват, че най-често задаваните въпроси са в духа: „Какво ще стане, ако детето ми седи през цялото време заровено в телефона?”. Някои от тях направиха изводи от тези статистики и започнаха да овладяват съответната ниша на пазара.
Новата професия е получила в онлайн изданията названието screen-free parenting coach. Всъщност говорим за учител или психолог с тясна специализация, която помага на родителите да спасят децата си от пристрастяване към телефона.
В САЩ организациите, предоставящи подобни услуги, вече се появиха в няколко града; най-големите от тях имат около 500 служители. В бъдеще вероятно броят на специалистите в този профил ще нарасне. Глория ДеГетано, един от психолозите, занимаващи се с проблема, вече е създала институт за обучение и е разработила програма за обучение помагаща при пристрастяване към телефона при децата.
Понастоящем услугите на специалисти са достъпни само за семействата с добро финансово състояние, тъй като почасовият урок струва на клиентите между 80 и 250 долара, а обикновено са необходими около десет сесии, за да се постигне ефект.
Консултантите действат по различен начин: някой играе ролята на детегледачка, която организира свободното време на детето в домът му, а някой работи на специални места, където „пациентите“ откриват забавление, напълно отделено от виртуалната реалност. Те обаче са съгласни, че проблемът трябва да бъде решен на семейно ниво и че основната пречка за самоограничаването обикновено е прост факт. Децата не знаят какво друго да правят, а родителите не им помагат като им предложат алтернативи.
На пръв поглед това може да изглежда странно: по-голямата част от съвременните родители принадлежат към едно поколение, което е израснало в много по-малко технологична среда. Това обстоятелство доста усложнява въпроса, опитът на децата и родителите се оказва твърде различен. Възрастните не могат да се обърнат към собственото си детство и да си спомнят как проблемът е бил решен в тяхното семейство. Готови методи за предотвратяване на зависимостта от телефона при децата, правила за взаимодействие с устройствата, тествани от минали поколения, все още не съществуват.
Специалистите в центровете работят с клиенти, за да създадат този набор от правила и в същото време да насочат вниманието на детето към други дейности. Те подчертават, че до голяма степен отношението на децата към технологията се определя от това, което виждат наоколо. Затова е безполезно да се забранява гледането на екрана на масата за хранене, ако самият телефон е на коляно.
Резултатът от обучението предполага постепенна промяна в начина на живот на всички членове на семейството. Що се отнася до алтернативните развлечения, те не поразяват с въображението си. Най-често родителите са поканени да оборудват спортна зона, да имат домашен любимец или да научат детето на игри, които развиват въображението.
Тези препоръки предизвикват скептично отношение в някои от другите психолози. „Сега всичко, което може да бъде преведено, се прехвърля на търговска основа“, казва детският психолог Ерик Райшер. – Именно този подход, зацикленост на оптимизация и ефективност, ни привързва към телефоните. Искаме готови отговори – кажете ни какво да правим и ще го направим. ” Самите клиенти обаче говорят положително за практиката: страничната помощ помага не само да разберем кое как действа, но и да закрепим новия модел на поведение, без да се спираме на средата на пътя.
