Специалисти от Федералната политехническа школа в Лозана и университета в Осака събраха първата партида малки роботи – мравки, копиращи обществени насекоми с поведението си. За прототипът на разработката са послужили мравки от рода Odontomachus.
Изследователите взели назаем от Одонтомах две характерни черти: необичаен механизъм на движение и присъщата способност на всички мравки да работят заедно в група.
Конструкцията на роботите – мравки, наречени триботи, е прост: три печатни платки са сгънати и закрепени с пружини и гъвкава „свързваща тъкан“. Сплав с ефект на паметта на формата, от която е направена, в комбинация с интегриран нагревателен елемент, действа като мускул. С повишаване на температурата тя се деформира, с понижаване се връща в първоначалното си състояние. Захранването на системата се осъществява от литиеви батерии.
В зависимост от скоростта и честотата на температурните промени се получават различни видове движения: имитация на просто ходене, високи или дълги скокове. Роботите – мравки се отличават със способността си да хвърлят тялото на двадесет сантиметра напред или нагоре – създава се импулс поради силни щракания на челюстите. Разработеният от учените механизъм по аналогичен образ работи с „краката“ от дъска, което му позволява с едно движение да преодолява разстояние четири пъти повече от дължината на апарата и два пъти повече от височината.
Подобно на органичните прототипи, триботите са достатъчно силни, за да носят предмети, които тежат значително повече от техните собствени. Освен това, по време на процеса на тестване, те откриха способността за лесно придвижване в различни условия – както по гладки повърхности, така и по неравна основа, върху които се натъкват на препятствия.
Що се отнася до екипната работа, роботите – мравки получават информация за околната среда и общуват помежду си, използвайки инфрачервени сензори и сензори за близост. В зависимост от ситуацията всеки робот може да премине спонтанно в една от трите роли: изследовател, който търси пречки по пътя и разпространява информация, работник, който движи обекти заедно с други, и лидер, който координира дейностите на групата. В колониите мравки ролите обикновено са фиксирани – изкуственият интелект в това отношение проявява по-голяма адаптивност.
Изследователите цитират няколко примера за задачи, които триботите са успели успешно да изпълнят чрез работа в екип. В един случай двама работници роботи преместили тежък куб до мястото, посочено от третия, изследователя. В същото време изследователят изпраща доклади от мястото на събитието до водача, който предава инструкции на работниците. Когато връзката между изследователя и лидера е нарушена, групата включи друг участник в процеса като допълнителна връзка в комуникацията.
Според авторите гъвкавостта, самоорганизацията и малкият размер правят триботите ценен инструмент за разглеждане на терена с различни цели – от търсене на жертви на природни бедствия до наблюдение на екологичната обстановка.
„Те могат да бъдат произведени и пуснати в експлоатация масово, така че определен брой„ жертви “не влияят на успеха на мисията“, обяснява проф. Джейми Пейк. – Уникалната колективна интелигентност позволява на нашите малки роботи да се адаптират по-добре към непозната среда; съответно при задачи от определен тип те могат да показват по-добри резултати от по-големите и по-мощни машини. “
