Докато електромобилите постепенно завладяват пътищата на Европа, автомобилната индустрия продължава да търси и други решения за транспорт с по-ниски емисии. Сред тях е технологията на водородните горивни клетки, която периодично се появява в центъра на вниманието и също толкова често е обявявана за прекалено скъпа или непрактична.
Въпросът обаче остава отворен. Дали водородните автомобили са следващата голяма стъпка в автомобилостроенето, или ще останат нишова технология, предназначена за ограничен брой приложения?
Автомобил, който всъщност е електромобил
Много хора остават с впечатлението, че водородните автомобили представляват напълно различна технология. В действителност те също се задвижват от електромотор. Разликата е в начина, по който се произвежда електричеството.
При стандартния електромобил енергията идва от батерия, която се зарежда от електрическата мрежа. При водородните модели електричеството се генерира в движение чрез горивна клетка. В нея водородът реагира с кислород от въздуха и създава електричество, което захранва двигателя. Като страничен продукт се отделя основно водна пара.
Технологията не е нова. Подобни системи се използват още в космическите програми на NASA. Днес сред най-разпознаваемите серийни модели са Toyota Mirai и Hyundai Nexo.
Защо производителите не се отказват от водорода?
Най-силният аргумент в полза на водородните автомобили е времето за зареждане. Докато зареждането на електромобил може да отнеме от десетки минути до няколко часа според мощността на станцията, резервоарът за водород се зарежда за около 3 до 5 минути.
Това е една от причините Toyota да продължава развитието на Mirai, въпреки че продажбите остават далеч под тези на електромобилите. Компанията разглежда водорода като решение за шофьори, които изминават големи разстояния и не желаят да прекарват време в зареждане.
Пробегът също е впечатляващ. При определени условия Toyota Mirai може да измине над 600 километра с едно зареждане. Подобни стойности се постигат и от Hyundai Nexo.
Паралелно с това европейският автомобилен пазар продължава да се електрифицира. Засиленият интерес към коли с алтернативни двигатели стимулира услуги като внос на електромобили от Европа, тъй като все повече купувачи търсят варианти извън традиционните бензинови и дизелови автомобили.
Големият проблем не е автомобилът
Ако човек погледне само техническите характеристики, водородните модели изглеждат обещаващо. Реалността обаче създава затруднения извън самия автомобил.
Основното препятствие е инфраструктурата. В Европа вече има десетки хиляди зарядни точки за електромобили. Водородните станции са многократно по-малко и са концентрирани предимно в Германия, Франция и няколко азиатски пазара.
Изграждането на една модерна водородна станция може да струва между 1 и 3 милиона евро, а в някои случаи и повече. Освен високата инвестиция е необходимо специализирано оборудване за съхранение и транспорт на водорода.
Това създава своеобразен парадокс. Без достатъчно станции няма достатъчно автомобили. Без достатъчно автомобили липсва икономическа логика за изграждане на нови станции.
Електричество или водород: кой е по-ефективен?
Тук се намира и един от най-големите дебати в сектора.
За производството на зелен водород първо е необходимо електричество. След това водородът трябва да бъде произведен, компресиран, транспортиран и съхранен. Във всеки етап се губи част от първоначалната енергия.
Според анализи на International Energy Agency и U.S. Department of Energy директното използване на електричество в батерия обикновено е по-ефективно от преминаването през цялата водородна верига.
Именно поради тази причина много производители насочиха инвестициите си към батерийни електромобили. Дори компании, които преди години активно разработваха водородни модели, днес отделят значително повече ресурси за електрически платформи.
Къде водородът може да се окаже по-доброто решение?
Най-интересното е, че бъдещето на водорода може изобщо да не е при леките автомобили.
При тежкотоварните камиони, междуградските автобуси, влаковете и част от индустриалната техника условията са различни. Там теглото на огромните батерии и времето за зареждане често създават сериозни ограничения.
Затова компании от транспортния и логистичния сектор вече тестват водородни решения. В Германия, Нидерландия и Франция работят пилотни проекти с автобуси и товарни автомобили, задвижвани от горивни клетки.
Според експерти именно тежкият транспорт е секторът, в който водородът има най-реалистичен шанс да намери широко приложение през следващите години.
Скъп експеримент или инвестиция в бъдещето?
Историята на автомобилната индустрия показва, че не всяка технология печели веднага. Преди две десетилетия хибридните автомобили изглеждаха екзотично решение за малка група потребители. Днес те са част от ежедневния трафик в много държави.
Водородните автомобили все още се сблъскват с високи разходи, ограничена инфраструктура и малък избор от модели. Това са реални препятствия, които трудно могат да бъдат пренебрегнати.
В същото време инвестициите на Toyota, Hyundai, Honda и редица енергийни компании показват, че технологията не е изоставена. Дали водородът ще се превърне в масова алтернатива или ще остане решение за определени транспортни сегменти, предстои да разберем. Засега той изглежда по-скоро като дългосрочен залог, отколкото като непосредствен наследник на електромобила.
