Терминът „Креативна икономика“ се появява в началото на 2000-те години. Един от първите, които го обосноваха, беше Джон Хокинс.
В книгата „Креативна икономика: как да превърнем идеите в пари“ той се позова на този сектор професии в областта на рекламата, архитектурата, изкуствата, занаятите, дизайна, модата, киното, музиката, радиото и телевизията, научните изследвания, издателската дейност, софтуера, производството игри – с една дума, всички области, където създаването на продукт изисква интелектуален труд.
Креативният сектор на икономиката се състои от творчески индустрии, термин, използван първоначално от Министерството на културата, медиите и спорта във Великобритания през 1998 година. Фелипе Буитраго, автор на книги за креативните индустрии в Латинска Америка я нарича креативната икономика „оранжева икономика“, цитирайки цитата на Франк Синатра „Orange is the happiest color“.
В креативната икономика е заето 1% от икономически активното население на света. Според CISAC (International Confederation of Societies of Authors and Composers) и Ernst & Young това са 29,5 милиона работни места.
Digital-трансформации
Цифровото измерване е неразделна част от съвременния живот и платформа за обмяна на опит между напредналата творческа общност. Днес е невъзможно да си представим един успешен архитект, който не притежава 3D-визуализация, или музикант, който не може да запише демо на софтуера и да го постави на SoundCloud. Рядко моден проект се справя без SMM в Instagram, а стартъпите без Facebook акаунт.
Още преди 5 години се наблюдаваше тенденцията на мулти-екранното възприемане на света. Според маркетингово проучване на AdReaction, проведено от Millward Brown през 2014 г. в 14 страни, средният потребител на медиите за 5 часа дневно време е преглеждал 7 часово визуално съдържание. Това означава, че човек едновременно чете информацията, която е видял по телевизията, на компютър, на таблет и на смартфон, и това не е непременно едно и също.
Като се има предвид, че времето за контакт с определен екран е ограничено, всеки от комуникационните канали има свои собствени изисквания за дизайна на съдържанието. Днес виждаме, че основният екран се превръща в смартфон – средно 2.5 часа на ден се харчат за него.
До 2020 г. в света ще има 6 милиарда смартфона, а 20% от собствениците им активно ще използват развлекателни устройства.
Дигитализацията постепенно обхваща нови области: можете да плащате данъци онлайн и да получите съвет от лекар. Основният вектор на дигиталните професионалисти работи с малки, но разбираеми аудитории.
Агенциите отиват в една тясна отраслова специализация: не образование, а електронно обучение; не finteh, и инвестиране. Голямата роля се отдава на умението за ретаргетинг, ребрандинг.
Интернет каналите остават основният начин за предаване на информация.
Квалификацията ще ни спаси всички
У нас има остра липса на професионални специалисти. Липсва системен подход в образованието, фокусиран върху „бързите” промени в цифровата индустрия. Авторските програми и интензивни курсове, за които се появи тенденцията през последните 8 години, не могат да компенсират провала на кадровият персонал.
Според проучвания, най-търсените дигитални специалисти са product-мениджъри, UX / UI дизайнери, compliance-мениджъри, бизнес анализатори. На пазара на цифрови комуникации работодателите активно търсят SEO мениджъри, SEO стратези, анализатори. Търсенето на големи специалисти по big data в света е тенденция от последните пет години.
Общата дигитализация, VR технологиите, развитието на изкуствен интелект, блокчейн са всички очевидни тенденции в развитието на цифровите индустрии в креативната икономика. Остава ни да се адаптираме, а не да бързаме към заминаващия влак. В този смисъл креативната икономика наистина отваря огромен брой възможности за самореализация и кариерни възможности.
