През последните години се наблюдава значителен напредък в областта на роботиката, което се дължи на развитието на изкуствения интелект. Това е една от причините за пораждане на въпроса какво бъдеще да очакваме при иновациите в роботиката? По темата се обърнахме към Кристиян Михайлов, който е част от управителния съвет на „Професионалната асоциация по роботика и автоматизация“ през последните четири години.
Той и неговите колеги от асоциацията са фокусирани върху развитието на роботиката у нас и насърчаването на техническите специалности. С цел България да се превърне в технологичен хъб на Балканите в сферата на роботиката и автоматизацията. Освен това, асоциацията организира различни инициативи като образователни програми, форуми и доклади по роботика, които да насърчат интереса към тази област и да помогнат на компаниите в този сектор с ноу-хау и допълнителна информация.
Бихте ли споделили как роботиката може да помогне за преодоляване на глобални предизвикателства като изменението на климата и здравната криза?
Роботиката може да бъде от голяма полза, когато става въпрос за събиране и обработка на данни от опасни или недостъпни райони, които са от съществено значение за изследването на климатичните промени. Съществуват роботи, които могат да бъдат програмирани, за да подпомогнат управлението на отпадъци или да автоматизират дейностите в агро сектора с цел намаляване емисиите на парникови газове. Използването на роботи може да доведе до по-ефективна работа и по-ниски разходи, както и до повишаване качеството на труд на извършваните операции.
Роботите играят ключова роля в множество дейности, като например в производствения и здравния сектор. Имаме, например, роботите „Да Винчи“, които се използват за хирургически операции. Освен това, роботи могат да се използват за дистанционно лечение, като тяхната основна роля в този случай е да осигурят връзка между лекари и пациенти. Роботизираните софтуери и роботите могат да автоматизират различни задачи в здравеопазването, а това може да подобри ефективността и точността на определени процеси и да намали риска от човешка грешка.
По време на Ковид пандемията се появиха роботи, които извършваха дезинфекция на помещения. Те могат да бъдат програмирани да работят в определени зони и да използват различни методи за дезинфекция. В областта на здравеопазването роботите са доста популярни и имат множество приложения.
Кои са най-големите предизвикателства, пред които са изправени инженерите и учените в областта на роботиката и иновациите?
Когато говорим за проектиране и създаване на роботи, първоначално е от съществено значение да се гарантира, че те са безопасни за хората. Инженерите се стремят да създадат решения, които не представляват опасност за хората, за да се предотвратят всякакви инциденти или злополуки. Това е особено важно, когато роботите са проектирани да работят близо до хора, като например в производството, здравеопазването и образованието.
Освен това, при разработването на иновации е много важно да се спазват етичните принципи и законодателството. За да се гарантира поверителността на данните, трябва да се обръща внимание на това, каква информация се използва при разработването на платформи с изкуствен интелект. Важно е роботите да имат лесно взаимодействие с хората.
Много често ние разработваме роботи, защото искаме да решим даден проблем. Но част от роботите, които създават инженерите са многофункционални и могат да решат няколко проблема. При изработването на такива роботи е от голямо значение обучението на хората, които ще ги използват. Например, колкото по автоматизирана е една фабрика, толкова по важно е да имате качествени кадри, които да са висококвалифицирани, да умеят да програмират и да работят със сложни машини.
Миналата седмица бях на посещение в една фабрика близо до София, където ръководството управлява CNC машините посредством лаптоп – без да се налага да се мести нещо по тях или да се вдигат тежки елементи.
В този ред на мисли, когато създаваме подобен тип решения е много важно да имаме възможност да обучим кадри, за да бъдат в състояние да работят със съответните софтуер и хардуер. Това е ключов фактор за успешното приложение на такива решения.
Според Вашите наблюдения какво е отношението на обществото към роботиката и иновациите? Как можем да насърчим по-широкото приемане на тези технологии в обществото?
Цялостно мога да кажа, че предизвикателствата пред роботиката включват разбиране на факта, че роботите са тук, за да ни помогнат в тежките, опасни и монотонни дейности. Не мога да си представя общество, което да цени преместване на кутии от едно място на друго в целия си съзнателен живот и да се притеснява от това, че робот ще му отнеме работата. Вместо това, ние трябва да насърчаваме хората да се учат, да се развиват и да постигат повече, като оставяме рутинните и опасните задачи на роботите.
Ще дам един пример за използването на роботизирани решения в минните компании. В някои части на света, минната индустрия е един от лидерите в използването на автоматизирани решения, като например автономни камиони и дронове за обследване. В резултат на това, работниците в тези мини често имат високо ниво на умения в работата с тези роботизирани машини. Това е пример за това как роботиката може да подпомогне и подобри човешката дейност в трудни и опасни условия на труд – като в мините в Африка, където хората работят именно в опасна за човека среда, за да се добиват различни материали.
Какви са най-интересните проекти и изследвания, които асоциацията ви е провела и какви са били резултатите от тези дейности?
Ние провеждаме два вида изследвания. Първият е фокусиран върху Българската индустрия и степента на автоматизация, тенденциите и използваните роботи. Нека обърнем внимание какво е нейното бъдещето, когато говорим за дигитализация и автоматизация. Виждаме, че компаниите все повече събират данни и инвестират в дигитални близнаци, но срещат сериозен проблем с липсата на кадри, което ги кара да инвестират в колаборативни роботи. Въпросниците ни са насочени основно към производствени компании, особено в областите на микроелектрониката, машиностроенето, хранителната индустрия и други подобни сфери.
Вторият вид проучвания, които правим са по-скоро специализирани изследвания за отделни компании. Имаме опит с изследвания в сферата на хорека сектора – какъв тип роботи могат да се използват за производството и обработката на храна в ресторантите. Както и за медицинската индустрия. Тези проучвания са нишови и предоставят специфична информация за конкретни клиенти.
Какво е бъдещето на роботиката и иновациите през следващите години?
Един от основните аспекти на автоматизацията е сътрудничеството между човек и робот, което може да доведе до решаването на сериозни проблеми в живота ни. По темата много често се спекулира относно въвеждането на допълнителен данък за безусловен базов доход. Чисто политически и икономически очакваме в бъдеще да видим правителства, които ще искат да експериментират на тема безусловен базов доход или данък за свръх автоматизация.
Лично за мен, тези теми имат негативен аспект за държавите. Въпреки това, от технологична гледна точка, можем да очакваме усъвършенстване на изкуствения интелект и по-добро сътрудничество между хората и роботите.
ВИЗИТКА
Кристиян Михайлов завършва Бизнес администрация и от 2016г. е в технологичния сектор. Работил е по множество проекти, свързани с автоматизацията и интернет на нещата. В миналото е част от MyTeletouch – собствена технологична компания, където той придобива ценен опит в изграждането на софтуер и хардуер. Реализира детската си мечта със знанията си в сферата на роботиката. Наскоро става част от Alfastar Ventures в ролята на venture partner.
Въпреки заетостта си в технологичната индустрия, Кристиян има страст към литературата и винаги намира време да се наслади на една добра книга. Освен това, той обича да прекарва времето си в компанията на приятели, тъй като е изключително комуникативна личност.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ... Успехът на BeVine – каква е визията за бъдещето на винения бизнес според съоснователя на компанията Стартира годишния календар на Digital4 конференциите Какви са различните Блокчейн приложения и защо да направите инвестиция в тях?
