В днешната цифрова ера корпорациите са изправени пред безмилостна битка за защита на своите цифрови активи срещу развиващите се кибер заплахи. За жалост въпроса, които можем да зададем на компаниите не е „Дали ще се опитат да ви хакнат?“, а „Кога ще се опитат да ви хакнат?“. Съвсем наскоро бяха хакнати две от най-големите казина в Лас Вегас – Ceasers Entertainment и MGM. През септември 2023 г. Caesars Entertainment стана жертва на сложна атака чрез социално инженерство срещу доставчик на ИТ поддръжка, което доведе до кражба на клиентски данни, включително шофьорски книжки и номера за социално осигуряване. Приблизително по същото време MGM Resorts International се сблъска с кибератака, която прекъсна операциите им за 10 дена и доведе до загуби от около 100 милиона долара. Тези както и многото други инциденти, за които четем и гледаме по новините подчертават критичната необходимост от стабилни мерки за киберсигурност и показват нуждата от възприемане на киберсигурността не като на лукс, а към признаването й за необходимост — жизненоважен компонент от управлението, стратегията и инфраструктурата на компаниите, изискващ непрекъснато усъвършенстване. Тази статия се задълбочава в стратегическите мерки и практики, които компаниите могат да възприемат, за да повишат нивото си на киберсигурност, като гарантират, че са добре подготвени да се справят с предизвикателствата на цифровата ера.
Разбирането на пейзажа на киберсигурността е сложна, но необходима първа стъпка в разработването на стабилна стратегия за защита на вашата компания в дигиталното пространство. Това включва идентифициране на цифровите активи, разбирането на тяхната стойност и оценка на потенциалните рискове свързани с тях. Тази основа подпомага разработването на цялостна политика за сигурност, очертаваща подхода на организацията към контрола на достъпа, управлението на данните, реакцията при инциденти и третирането на актуализациите, за да бъде в крак с развиващите се киберзаплахи.
Управлението на риска е ключов аспект на киберсигурността, който включва идентифициране, анализ и намаляване на рисковете, свързани с информационната сигурност. Редовните оценки на риска помагат на компаниите да определят потенциалните уязвимости и да формулират контрамерки и стратегии, като осигуряват готовност за справяне с възникващи заплахи и намаляването на тяхното въздействието при евентуални инциденти свързани с информационната сигурност. Управлението и контролът на активи също са жизненоважни компоненти. Компаниите трябва да предприемат подробен процес за идентифициране и класифициране на активи като хардуер, софтуер и данни. Правилното разбиране на критичността на тези активи и свързаните с тях рискове дава възможност за внедряване на ефективени мерки за контрол, като например силно криптиране и строго управление на достъпа, защитавайки тези ценни активи.
Човешкият елемент често се оказва най-уязвимият компонент в една организация. В ситуации, когато инфраструктурата на една организация е добре защитена или трудна за пробиване, то хакерите обръщат вниманието си към хората. Тези служители, които имат високо ниво на достъп или ежедневно взаимодействат с критичната инфраструктура и чувствителни данни, често се превръщат в обекти на кибер атаки, като по този начин стават първата линия на защита срещу подобни заплахи. От тази перспектива, осигуряването на обстойно и всеобхватно обучение за служителите, което да включва разпознаване, предотвратяване и адекватно реагиране на кибер заплахи, се превръща в ключов аспект за подсилване на киберсигурността. Също така, разработването и прилагането на програми за повишаване на осведомеността в областта на информационната сигурност са от съществено значение. Такива програми трябва да бъдат интегрирани на всички нива на организационната структура и да бъдат актуализирани регулярно, за да отразяват последните тенденции и заплахи в кибер пространството. Освен това, ефективните протоколи за сигурност, прилагани по време на важните фази като наемане, работа и напускане на служители, играят важна роля в укрепването на човешкия аспект на киберсигурността. Така, компаниите могат да минимизират риска от вътрешни заплахи и да осигурят по-здрава защита срещу външни атаки, като по този начин създават по-сигурна и надеждна киберсреда.
Отвъд дигиталната сфера физическият контрол и контролът върху оперативната среда са също толкова важни. Защитата на физическите помещения срещу неоторизиран достъп и рискове, като спиране на електрозахранването или природни бедствия, е от съществено значение за поддържането на целостта на ИТ инфраструктурата. Оперативната сигурност включва процедури и отговорности, които гарантират сигурното управление на данни и системи, обхващащи защита срещу злонамерен софтуер, архивиране на данни и наблюдение на системните дейности за нередности.
В днешния зависим от преноса на данни бизнес свят комуникационната сигурност е от особено важно значение. Прилагането на мерки за мрежова сигурност като защитни стени и системи за откриване и спиране на опити за проникване (IDS/IPS) са от жизненоважно значение за защитата на данните. Политиките, управляващи споделянето и прехвърлянето на информация, помагат да предотвратяват неоторизиран достъп или теч на данни.
При внедряването и поддръжката на системи или софтуер, сигурността трябва да бъде основен приоритет. Това включва провеждането на задълбочени оценки на сигурността при работа с ИТ доставчици и внедряването на сигурни практики в процеса на разработка на софтуера. Особено важно е управлението на рисковете, свързани с услугите, предоставени от трети страни, тъй като компаниите все повече разчитат на външни партньорства. Важно е да се уверим, че договорите с тези партньори точно определят изискванията за сигурност и че се провеждат редовни одити за проверка на спазването на тези изисквания. Подобни стъпки са ключови за ефективното управление на рисковете свързани с трети страни в контекста на киберсигурността.
Дори при засилени мерки за сигурност, винаги има риск от инциденти. Ефективните планове за управление на инцидентите, включващи ясни процедури, разпределение на отговорности и стратегии за комуникация, са ключови за бърза и ефективна реакция. Целта е минимизиране на въздействието на инцидентите и бързо възстановяване на операциите. Поддържането на бизнеса в работещо състояние по време на и след инциденти, както и спазването на правни и регулаторни изисквания за защита на данни, са важни за цялостната киберсигурност.
Укрепването на контрола на достъпа е ключово за управлението на информационната сигурност, като включва многофакторно удостоверяване и ролеви контрол на достъпа. Редовното преглеждане на правата за достъп и ангажираността на ръководството са важни за поддържането на сигурна организационна култура. Провеждането на одити и тестове за проникване, заедно с използването на напреднали технологии като изкуствен интелект и машинно обучение, значително подобрява способността на организацията да идентифицира и реагира на заплахи.
Тренировките за реагиране при инциденти подготвят екипите за киберсигурностни събития, помагат за откриване на слабости в плановете за реакция и насърчават подобрения. Разработването на „redundancy“ и надеждни системи за архивиране е ключово за предотвратяване на загуба на данни. Бързото информиране за нови заплахи, чрез следене на новини и участие в съответни форуми, е съществено за предпазване от кибер рискове и споделянето на практики в индустрията помага на организациите да се предпазят от нововъзникващи заплахи и уязвимости.
В допълнение инвестирането в киберзастраховки осигурява допълнителен слой за защита в цялостна стратегия за киберсигурност. Застраховката за киберсигурност предлага мрежа за финансова сигурност в случай на кибератака, покриваща разходи, свързани с откраднати данни, възстановяване на системи, правни такси и други свързани разходи.
В ера на непрекъснато развиващи се кибернетични заплахи, проактивният и бдителен подход към киберсигурността е наложителен за корпорациите. Разбирането на рисковете, прилагането на стабилни политики, инвестирането в технологии и насърчаването на фирмена култура осъзнаваща значението на киберсигурността са основни за създаването на добра защита срещу кибератаки. Киберсигурността е непрекъснато пътуване, което изисква ангажираност, ресурси и адаптация. В тази дигитална ера защитата на данните на една организация, може да е разликата между това дали една компания ще просперира или фалира, което прави киберсигурността основен стълб на съвременната бизнес стратегия.
За автора
