На 4 февруари се състоя официалното откриване на “Елевсина – Европейска столица на културата 2023”. При приготовленията за събитието има и българско участие. Артистът Петко Танчев е главно действащо лице при подготовката на визуалния дизайн на събитието. Той работи заедно с режисьора Крис Болдуин, координатора Гина Кафеджиян и редица от най-добрите артисти, част от екипа, реализирал събитието.
По повод събитието с Петко Танчев разговаряме по темите, свързани с общия път на развитие на дигиталните технологии и културата. Както и за възможностите за пълноценно интегриране на изкуствения интелект в работата на артиста.
Вие сте част от екипа, работил върху визуалния дизайн за откриването на събитието “Елевсина – Европейска столица на културата 2023”. Бихте ли разказали повече за участието си?
Моето участие се изразява в това, че аз съм автор на светлинния дизайн и прожекцията по време на церемонията. Работих пряко с режисьора на представлението Крис Болдуин, както и с координатора по проекта Гина Кафеджиян. Те всъщност ме поканиха да се включа в този проект. В творческия екип участваше и авторът на самата скулптура, която беше разположена в центъра на сценографията по време на церемонията. Скулптурата представляваше кит с размери 20м. на 7м., който извадихме от морето със специален кран. Аз се занимавах с осветлението и мапингът на самата фигура, като си сътрудничихме също и с екипа на “Елевсина – Европейска столица на културата 2023”, що се отнася до самата концепция и начините за реализиране на идеите.
Интересното в тази церемония беше, че всичко се случваше във водата при пристанището на Елевсина, а публиката наблюдаваше шоуто от брега. Изваждането на скулптурата на кита от водата, за което вече споменах, е всъщност символ на образа на Персефона, която е персонаж от митологията. Според историята Персефона е единствената дъщеря на Деметра и Зевс. Този мит свързва историята на град Елевсина с античността. Ние искахме да подчертаем именно онази част от историята, която разказва за слизането на Персефона в царството на Хадес. Идеята беше да покажем вертикалната връзка между подземното царство, онова на хората и небесното царство чрез движението на кита във водата.
Какъв е общият път на развитие на дигиталните технологии и изкуството?
В работата си постоянно изследвам именно този въпрос – какъв е общият път между дигиталните технологии и изкуството. Откривам доста интересни неща и се опитвам да ги прилагам на практика. Мога да кажа, че темата съвсем не е нова.
Още от Ренесанса артистите са се занимавали с химия, физика, архитектура и с още други дисциплини. Те не са се занимавали само с изкуство или с историята на изкуството като такова. В този ред на мисли представата за художника, който е сам в ателието си и рисува, е доста грешна.
Аз лично смятам, че изкуството има много допирни точки с технологиите и с науката. Макар че са коренно различни като дисциплини, те се обединяват в имплементацията на произведенията на изкуството. Именно дигиталните изкуства са пример за обединение на компютърните технологии с изкуството в най-общия смисъл. Съвременното изкуство е свързано с това на новите медии, интерактивните изкуства и т.н. С други думи историята за развитие на общия път между технологии и творчество е много богата. През времето, особено след изобретяването на компютъра, артистите се опитват да го внедрят в работата си и да го използват по най-пълноценен начин.
В изкуството, с което аз самият се занимавам, много често се налага да изобретяваме иновативни подходи и дори да разработваме нови кодове в софтуера. Това за мен е най-интересното в заниманията ми.
Как навлизането на изкуствения интелект може да помогне в развитието на изкуството?
Тази тема е доста обширна. Със сигурност живеем в много интересно време, в което дигиталните технологии се развиват все по-динамично. Постоянно се откриват нови начини за взаимодействие с тях. Вече се генерират изображения чрез изкуствен интелект.
В края на миналата година представих изложба с произведения, които бях разработил почти изцяло с помощта на изкуствен интелект. Целта на изложбата беше да предложи една възможна интерпретация на наследството, което стои в основата на събитието “Пловдив – Европейска столица на културата 2019”. При подготовката използвах всички дигитални архиви, в това число снимки, видео и текст, които не са само пряко свързани със споменатото вече събитие, но и са архив на Фондация “Пловдив 2019”.
Бях си поставил за цел да работя с този архив, като го класифицирам и интерпретирам по по-различен и експериментален начин чрез възможностите на изкуствения интелект. Това беше сериозно предизвикателство, тъй като ставаше въпрос за обработката на стотици хиляди снимки и много видео материали. С работата си с различни платформи успях да създам произведения, които показват един по-неконвенционален поглед към културното наследство в Пловдив.
Смятам, че изкуственият интелект е изключително интересна технологична разработка. Тя се развива толкова бързо, че още докато работех по съдържанието на изложбата си, се появиха много нови платформи и софтуери, както и иновативни начини за обработка на даден продукт. Изкуственият интелект е само един нов начин за интерпретация на реалността. Това е един подход, който позволява работа с по-голяма база от данни, като класифицира чрез алгоритми елементите на съдържанието и го пренарежда, следвайки зададени от артиста правила.
По какъв начин един зрител или читател може да разбере дали конкретно произведение е създадено от изкуствен интелект или от човек?
На пръв поглед от крайния резултат не си проличава дали произведението е създадено от човек или от изкуствен интелект. От тук се раждат и някои спекулативни мнения, свързани с въпроса доколко този вид технологии заместват функциите на човека и доколко усъвършенстват уменията на артиста.
Аз бих казал, че изкуственият интелект не може да замести напълно човека, тъй като той има нужда от това човешко направление. Все пак артистът е този, който задава правилата за работа върху дадено произведение, определя строги граници и форми. Така че за мен това е само един инструмент с много разширени възможности – в някои моменти дори необятни.
Тук се доближаваме малко до историите за бъдещето, които познаваме от литературата, в които съществуват роботи, предназначени за работа с най-различни цели. За мен цялото това развитие е по-скоро интересно, а не страшно.
Тук отново се връщам към въпроса Ви. В много случай не си личи напълно, че изкуствен интелект е автор на творбата. Но ако човек е работил повече с този тип технологии, ако има информация за историята му и начина, по който функционира, ще забележи някои чисто естетически и стилистични особености, които издават, че творбата е направена от изкуствен интелект. Тези белези са чисто формални и са специфични за отделните платформи за работа с AI, за техните функциите и вида на ремикса на съдържание.
Отново бих искал да кажа, че подобен анализ може да бъде направен само от човек, който е добре запознат с възможностите на изкуствения интелект, но не и от обикновен почитател на изкуството.
ВИЗИТКА
Петко Танчев е визуален артист, който използва софтуерни системи и медийно съдържание. Неговата професионална дейност включва редица авторски инсталации за национални и международни фестивали, дигитални пърформанси, сценографски проекти, мапинг проекции, видео арт произведения, интерактивни дизайни в областта на сценичните изкуства и рекламната индустрия.
В работата си Петко Танчев комбинира пространствено мислене и инструменти за визуално програмиране. Той експериментира с различни интерактивни технологии в областта на инсталацията, пърформанса и сценографията.
Петко Танчев често колаборира с български и международни артисти от различни творчески сфери. През 2018 г. взима участие в едномесечната резиденция Laboratorio de Interactividad Corporal („Лаборатория за интерактивност на тялото“) на Центъра за изследвания в областта на инженерството, медиите и пърформанса към Калифорнийския университет в Лос Анджелис (R.E.M.A.P. – UCLA), проведена в cheLA, Буенос Айрес.
През 2020 г. работи заедно с режисьора Крис Болдуин и артистите Чарли Каучи и Андрю Аламанго за реализацията на проекта Valletta Pageant of the Seas в Малта, продуциран от Агенцията на културата във Валета. Две години по-късно става автор на визуалната среда за откриването на „Фестивал на светлината Тесла“ в Нови Сад, Сърбия, част от официалната програма на Фондация „Нови Сад – Европейска столица на културата“.
Интервю: Живка Аджеларова
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ... Няма изцяло защитен бизнес, но има по-малко рисков Какви са различните Блокчейн приложения и защо да направите инвестиция в тях? Искам AI чатбот: първи стъпки
